За книгата: 2018 / Най-често изкуството ни довежда до крайности, то е безпощадно и влюбено в смъртта. В телевизионно интервю през 1961 г. Селин каза: „Простирам кожата си на масата, защото - не забравяйте едно нещо - смъртта носи невероятно вдъхновение. Ако не сложите собствената си кожа на масата, няма да успеете. Ще трябва да си платиш." За един истински художник страстта към дълбочината и силата на изображението надделява над инстинкта за самосъхранение. Нижински облицова театралните сцени с кожата си. Преживя бързо изкачване към една единствена цел, към безкрая, а след това още по-бързо падение. Кулминацията беше незабавно последвана от катастрофа: дори изглеждаше, че това е мистериозно присъщо на него от самото начало, така че такъв край беше неизбежен за съдбата на танцьора. Както пише Стефан Цвайг: „Този, чийто живот е трагедия, умира като герой“.».